И Тя бе щастлива. И Светът беше прекрасен в онзи момент. Тя излезе на улицата и се загледа в хората, чу песента на птичките, заслуша се в жуженето на пчелите.. . И тогава Тя усети, че живее. Усети как щастието се просмуква в нея и заедно с алената кръв стигна до сърцето и се настани там. И усмивката озари лицето й… и Тя засия.. Засия като залез през юлска вечер, като блясъка на щастливите сълзи.. Засия, сякаш държеше в ръцете си цялото щастие на света.
И Тя бе влюбена. И обичаше всичко по Света в онзи момент. И Тя се огледа. Видя любовта между хората. Видя как въпреки всички изпитания човешките същества се обичат .Тогава Тя усети, че живее. Усети как всичко около нея се променя и става по- хубаво. И усмивката отново изгря на лицето й.. и Тя засия. Засия като изгрева над морето, като блясъка в очите на децата . Засия, сякаш цялата любов бе побрана в сърцето й.
И Тя видя красотата на Света. И той наистина бе прекрасен. И Тя се огледа. Видя красивото във всеки и всичко около себе си и усети, че живее.. Красотата се заплете и в нейните коси и я хвана за ръка. И усмивката се появи отново … и Тя засия. Засия като луната, като звездите.. Засия сякаш никога не е била нещастна, сякаш в живота й нямаше мъка.

Още една нощ. Поредната, специалната, единствената. Седя в стаята ми и се наслаждавам на седем минутната почивка по средата на усилена тренировка.
Глупавият телефон! Тъкмо се бях за мислила за утре. Изплаших се, когато изпищя и ми показа, че е един и половина след полунощ. Тази тренировка май се проточи повече. Обикновено ги свършвам час по- рано. Нещо се улисах този път, а съм още на половината. Не, не съм луда!
Мисля си, дали да не свършвам и да не поизляза из квартала на среднощна разходка? Май ще е добре. Трябва ми малко чист въздух и тишина. Само да се преоблека, че тренирах по пижама.
За нощ по средата на Февруари си е направо топличко. Чак да не повярваш. Така, както съм си легнала на студения зид мислите ми се връщат назад в миналото. Сещам се като малки как щяхме да подпалим полето сред което се намирам вмомента, как търчахме цял ден наоколо, как за пръв път изпитах любовта тук. Много захаросано започна да ми идва всичко.
Оле, то станало три часа вече. Най- добре да се прибирам, че утре изпит имам- трябва да съм се наспала.
Ама какво ти спане! Въртя се в леглото и се увивам все повече и повече в чаршафите… не, не издържам повече! Няма да се спи тази нощ, като гледам. Да потренирам малко поне, без това си нямам работа. По дяволите, накъде съм тръгнала с тази моята техника! На изпит ще ходя, как ли пък не! Не мога да направя най- простия ритник както трябва, но иначе ще защитавам техническа степен. Кого заблуждавам.. няма начин да се справя.
Поне да опитам. Може пък и да науча техниките за една нощ, щом не успях за осем години. Първа, втора, трета.. още една и още една…
Добро утро, Свят! Оживяхме! Как удобно се спи на пода- направо невероятно. Малко ме боли.. всичко, ама едва ли някой това го интересува. Денят е прекрасен- изпит ме чака.
Е, мамо, тате, започва се! Наколенки, пудра, карта, сертификат, колан. Всичко е тук. Пожелайте ми успех- ще ми трябва.
Ето ги и тях… Петнайсеттина изпитващи, цяла зала изпитвани. Нареждам се най- отпред на строя като най- старша и всички очакваме първата техника, изброена от изпитващия.
А аз си мислех, че самия изпит е нещо изнервящо и притеснително. О, не, Свят! Няма нещо по- гадно от цял ден прекаран в очакване. Изненадващо е как двадесет и четири часа се проточват до цяла вечност в подобни обстоятелства. Да, не е лесно цял ден да влачиш крака из апартамента и да си мислиш „ ами ако ме скъсат?”
Странно как две черни копринени ленти върху белия колан могат да те докарат до върха на щастието. Странно е как същите неща могат да те накарат да потънеш в черна дупка от разочарование.
Знаех си че няма да го взема! Нищо.. другата година.

И сега, на същото място в същия момент както преди една година. Ами ако не се справя и този път?

Добро утро, Брато! Оживяхме и тая нощ! Ах, не е лесно да сънуваш египетски богове, зловещи пътувания до провинцията с влак и всякакви глупости от тоя сорт. Еееех, колко е хубаво да се завърнеш в реалността.
Защо, по дяволите, не мога да спя нормално? Тея седмици ми идва повечко напрежението май. Покрай тоя прашен Пловдив, работата и всичко шарено и захаросано около мене, какво ли се учудвам.
Да чуеш щракването на ключа, докато заключваш външната врата и се измъкваш от затвора е нещо уникално. Уникално, ама само докато слизаш по стълбите, защото асансьора е развален, и отваряш вратата на мръсния жилищен вход. Ии.. добре дошъл, скъпи, с джунглата, както се казва в една моя много любима песен. Ето, тогава ти се иска да се върнеш обратно, да заключиш по два пъти всяка ключалка на килията и да се скриеш под леглото.
Е да, ама не можееееш. Щеш, нещеш ти се налага да пристъпиш в живописта и да внимаваш да не се спънеш в някоя изскочила плоча на тротоара. А като вдигнеш поглед ти се стопля сърцето. Боклукчийския камион се грижи за чистотата на милото ни градче. Сръчните мангали работници гледат да разкопаят улицата колкото се може по- бързо и да прекарат газопровод. Какво по- хубаво време от шест часа сутринта да започнеш да рушиш асфалта с шумните машини?
Чета една табела в претъпкания градски транспорт. “Пазете България чиста”
Ха- ха.. Ще я пазим, ами! Ще си хвърляме шишетата от бира из парковете и по тепетата и ще събираме боклуците отделно.
Я да се прекръстя докато влизам във офиса, а?
Здравейте, маймуни! Здравейте, картонени тигри! Здрасти, шефе. Как си? Добре ли са финансите? Как е новия кабинет? Искаш ли поничка или кафе? Пфу, мухъл,.. загубеняк!
А.. защо пък цялата сграда е розова със сърчица? Какво като е Свети Валентин? Половината маймуни изобщо нямат причина да го празнуват. Нали оня ден само Димитър, Ралица, Десито и Георги ми се оплакаха че никой не ги обича. Добре че не са облепили и моята част от офиса. Не ми е до любов. Много много не го уважавам аз тоя празник. Както и повечето от празниците де.
Много си странна ми викат. Как може да празнуваш само 24- ти май? Еми ей така. Рождени дни, Коледи, Нови години, Великдени.. Само излишно вдигане на шум. Господ? Пф.. къде е тоя Господ за когото ги празнувате тея празници? А, де?
Е, скъпи.. това беше! Напред към свободата! Ама тя една свобода. Да се намушат педесеттина души във физкултурната зала на една гимназия и да тренират бойни изкуства. Ама каквато и да е свободата- мръсна, потна или кървава.. пак си е свобода. Жалко че свършва толкова бързо. Тъкмо се докоснеш до нея и двата часа, които ти се полагат за два дена свършват. Направо да се запиташ какъв беше смисъл да отиваш при нея, като е толкова краткотрайна. Но така е.. пристрастените нямат спиране, каквото и да се случва.
Ааах, ето това е хубав завършек на деня. Да си потен, мръсен и да се прибереш в килията с едничката мисъл за горещ душ, легло и поредната доза кошмари. Ама.. ето на! Няма топла вода. Нищо.. утре сутринта ще се изкъпеш. Лека нощ брато. Ще се видим след осем часа.