Неважно и скучно
Добро утро, Брато! Оживяхме и тая нощ! Ах, не е лесно да сънуваш египетски богове, зловещи пътувания до провинцията с влак и всякакви глупости от тоя сорт. Еееех, колко е хубаво да се завърнеш в реалността.
Защо, по дяволите, не мога да спя нормално? Тея седмици ми идва повечко напрежението май. Покрай тоя прашен Пловдив, работата и всичко шарено и захаросано около мене, какво ли се учудвам.
Да чуеш щракването на ключа, докато заключваш външната врата и се измъкваш от затвора е нещо уникално. Уникално, ама само докато слизаш по стълбите, защото асансьора е развален, и отваряш вратата на мръсния жилищен вход. Ии.. добре дошъл, скъпи, с джунглата, както се казва в една моя много любима песен. Ето, тогава ти се иска да се върнеш обратно, да заключиш по два пъти всяка ключалка на килията и да се скриеш под леглото.
Е да, ама не можееееш. Щеш, нещеш ти се налага да пристъпиш в живописта и да внимаваш да не се спънеш в някоя изскочила плоча на тротоара. А като вдигнеш поглед ти се стопля сърцето. Боклукчийския камион се грижи за чистотата на милото ни градче. Сръчните мангали работници гледат да разкопаят улицата колкото се може по- бързо и да прекарат газопровод. Какво по- хубаво време от шест часа сутринта да започнеш да рушиш асфалта с шумните машини?
Чета една табела в претъпкания градски транспорт. “Пазете България чиста”
Ха- ха.. Ще я пазим, ами! Ще си хвърляме шишетата от бира из парковете и по тепетата и ще събираме боклуците отделно.
Я да се прекръстя докато влизам във офиса, а?
Здравейте, маймуни! Здравейте, картонени тигри! Здрасти, шефе. Как си? Добре ли са финансите? Как е новия кабинет? Искаш ли поничка или кафе? Пфу, мухъл,.. загубеняк!
А.. защо пък цялата сграда е розова със сърчица? Какво като е Свети Валентин? Половината маймуни изобщо нямат причина да го празнуват. Нали оня ден само Димитър, Ралица, Десито и Георги ми се оплакаха че никой не ги обича. Добре че не са облепили и моята част от офиса. Не ми е до любов. Много много не го уважавам аз тоя празник. Както и повечето от празниците де.
Много си странна ми викат. Как може да празнуваш само 24- ти май? Еми ей така. Рождени дни, Коледи, Нови години, Великдени.. Само излишно вдигане на шум. Господ? Пф.. къде е тоя Господ за когото ги празнувате тея празници? А, де?
Е, скъпи.. това беше! Напред към свободата! Ама тя една свобода. Да се намушат педесеттина души във физкултурната зала на една гимназия и да тренират бойни изкуства. Ама каквато и да е свободата- мръсна, потна или кървава.. пак си е свобода. Жалко че свършва толкова бързо. Тъкмо се докоснеш до нея и двата часа, които ти се полагат за два дена свършват. Направо да се запиташ какъв беше смисъл да отиваш при нея, като е толкова краткотрайна. Но така е.. пристрастените нямат спиране, каквото и да се случва.
Ааах, ето това е хубав завършек на деня. Да си потен, мръсен и да се прибереш в килията с едничката мисъл за горещ душ, легло и поредната доза кошмари. Ама.. ето на! Няма топла вода. Нищо.. утре сутринта ще се изкъпеш. Лека нощ брато. Ще се видим след осем часа.