И Тя бе щастлива. И Светът беше прекрасен в онзи момент. Тя излезе на улицата и се загледа в хората, чу песента на птичките, заслуша се в жуженето на пчелите.. . И тогава Тя усети, че живее. Усети как щастието се просмуква в нея и заедно с алената кръв стигна до сърцето и се настани там. И усмивката озари лицето й… и Тя засия.. Засия като залез през юлска вечер, като блясъка на щастливите сълзи.. Засия, сякаш държеше в ръцете си цялото щастие на света.
И Тя бе влюбена. И обичаше всичко по Света в онзи момент. И Тя се огледа. Видя любовта между хората. Видя как въпреки всички изпитания човешките същества се обичат .Тогава Тя усети, че живее. Усети как всичко около нея се променя и става по- хубаво. И усмивката отново изгря на лицето й.. и Тя засия. Засия като изгрева над морето, като блясъка в очите на децата . Засия, сякаш цялата любов бе побрана в сърцето й.
И Тя видя красотата на Света. И той наистина бе прекрасен. И Тя се огледа. Видя красивото във всеки и всичко около себе си и усети, че живее.. Красотата се заплете и в нейните коси и я хвана за ръка. И усмивката се появи отново … и Тя засия. Засия като луната, като звездите.. Засия сякаш никога не е била нещастна, сякаш в живота й нямаше мъка.