Изпитна треска (:
Още една нощ. Поредната, специалната, единствената. Седя в стаята ми и се наслаждавам на седем минутната почивка по средата на усилена тренировка.
Глупавият телефон! Тъкмо се бях за мислила за утре. Изплаших се, когато изпищя и ми показа, че е един и половина след полунощ. Тази тренировка май се проточи повече. Обикновено ги свършвам час по- рано. Нещо се улисах този път, а съм още на половината. Не, не съм луда!
Мисля си, дали да не свършвам и да не поизляза из квартала на среднощна разходка? Май ще е добре. Трябва ми малко чист въздух и тишина. Само да се преоблека, че тренирах по пижама.
За нощ по средата на Февруари си е направо топличко. Чак да не повярваш. Така, както съм си легнала на студения зид мислите ми се връщат назад в миналото. Сещам се като малки как щяхме да подпалим полето сред което се намирам вмомента, как търчахме цял ден наоколо, как за пръв път изпитах любовта тук. Много захаросано започна да ми идва всичко.
Оле, то станало три часа вече. Най- добре да се прибирам, че утре изпит имам- трябва да съм се наспала.
Ама какво ти спане! Въртя се в леглото и се увивам все повече и повече в чаршафите… не, не издържам повече! Няма да се спи тази нощ, като гледам. Да потренирам малко поне, без това си нямам работа. По дяволите, накъде съм тръгнала с тази моята техника! На изпит ще ходя, как ли пък не! Не мога да направя най- простия ритник както трябва, но иначе ще защитавам техническа степен. Кого заблуждавам.. няма начин да се справя.
Поне да опитам. Може пък и да науча техниките за една нощ, щом не успях за осем години. Първа, втора, трета.. още една и още една…
Добро утро, Свят! Оживяхме! Как удобно се спи на пода- направо невероятно. Малко ме боли.. всичко, ама едва ли някой това го интересува. Денят е прекрасен- изпит ме чака.
Е, мамо, тате, започва се! Наколенки, пудра, карта, сертификат, колан. Всичко е тук. Пожелайте ми успех- ще ми трябва.
Ето ги и тях… Петнайсеттина изпитващи, цяла зала изпитвани. Нареждам се най- отпред на строя като най- старша и всички очакваме първата техника, изброена от изпитващия.
А аз си мислех, че самия изпит е нещо изнервящо и притеснително. О, не, Свят! Няма нещо по- гадно от цял ден прекаран в очакване. Изненадващо е как двадесет и четири часа се проточват до цяла вечност в подобни обстоятелства. Да, не е лесно цял ден да влачиш крака из апартамента и да си мислиш „ ами ако ме скъсат?”
Странно как две черни копринени ленти върху белия колан могат да те докарат до върха на щастието. Странно е как същите неща могат да те накарат да потънеш в черна дупка от разочарование.
Знаех си че няма да го взема! Нищо.. другата година.
И сега, на същото място в същия момент както преди една година. Ами ако не се справя и този път?